Настоящият световен шампион по футбол – Италия постепенно изпраща едно свое златно поколение футболисти: Буфон, Панучи, Канаваро, Неста, Гатузо, Тоти, Дел Пиеро, Виери, Инзаги, Тони и др. Те успяха да защитят реномето на Италия, една от най-силните футболни нации. С течение на времето обаче, назряват въпросите относно подмладяването на италианския национален отбор, относно качеството на младото италианско поколение футболисти.
На първо място е необходимо да се разгледа въпросът за вратарите. Въпреки по-дългата продължителност на вратар ските кариери и 31-годишната възраст на титулярния страж на Италия – Джанлуиджи Буфон, напоследък той стана жертва на няколко продължителни контузии и това доведе до избора на 26-годишния Марко Амелия за първи страж, макар и само за известно време. Със своите изяви в Ливорно, Палермо, както и за Скуадра Адзура, Амелия се превърна в поредното доказателство за силата на италианската вратарска школа, като по този начин тушира съмненията за липса на адекватен наследник на Буфон.
Освен със силните си вратари, италианския футбол се слави и със силната си отбрана. Там вече успешно се налага 24-годишният централен защитник на Ювентус – Джорджо Киелини. Стабилен във въздуха, решителен и клиничен в единоборствата и изключително постоянен в изявите си, Киелини е определян от мнозина за един бъдещите стожери в италианската защита. В Ювентус, той бе привлечен още при ръководството на Фабио Капело, който нееднократно е доказвал невероятния си усет към потенциално добри играчи. Друг интерес факт, който поставя Киелини близо до защитници от световна класа, е обстоятелството, че преди да заиграе в центъра на отбраната, той играеше като краен защитник(ляв). Подобно е развитието и на големи бранители като Паоло Малдини, Марсел Десаи, Лилиан Тюрам, Карлес Пуйол. Освен това Киелини бе и доста време капитан на юношеския отбор на Италия. Други млади италиански бранители, които заслужават внимание са: Доменико Кришито от Дженоа, Фабиано Сантакроче от Наполи, Лоренцо Де Силвестри от Лацио, Лука Антонини от Милан, както и едно от откритията на Жозе Мауриньо в Интер – левия бек Давиде Сантон, който е само на 17 години.
Основната сила на италианските полузащитници е способността им да отнемат топката и да рушат играта на противника. В последното десетилетие именно с такива качества се запомниха играчи като: Дженаро Гатузо, Дамиано Томази, Алесио Такинарди и др. Като основен техен наследник в тази роля постепенно се оформя полузащитникът на Рома – Даниеле Де Роси. Дефанзивният халф е на 25 години, а вече е любимец на претенциозната римска публика и е спряган за заместник на Франческо Тоти като капитан на Рома. Той е юноша на отбора, а налагането му в мъжкия състав бе осъществено от вече споменатия Фабио Капело. Де Роси е изключително работоспособен в средата на терена, а разполага и с отличен поглед върху играта. Други дефанзивни полузащитници, които правят добро впечатление с изявите си са: 23-годишният Клаудио Маркизио от Ювентус, капитанът на Сампдория – Анджело Паломбо, както и Антонио Ночерино(23г.) от Палермо.
През последните няколко години в халфовата линия на Италия трайно се наложи и една друга фигура – Андреа Пирло. Той е се различава съществено от типичните за Скуадра Адзура дефанзивни полузащитници. Играчът на Милан е натоварен с задачата да организира играта на отбора. Блестящ в задържането на топката, прецизен в подаванията си, пълен с идеи и изключителен отборен играч, Пирло се превърна в незаменима част от италианския национален отбор и една от основните причини за силната игра на Италия на Световното първенство през 2006, донесла на Скуадра Адзура световната титла. Макар да е на 29 години и още да е рано за неговото оттегляне, вече има варианти за негови заместници. Основните са Рикардо Монтоливо от Фиорентина и Алберто Акуилани от Рома. 24-годишният Монтоливо е основна креативна сила в клубния си отбор. Като поведение на терена и игрови качества, той е доста сходен с Пирло, но разбира се, все още му липсва опита. Алберто Акуилани също е на 24 години. Той е безспорно много талантлив, но през последните две години е непрестанно тормозен от контузии, което сериозно възпрепятства развитието му.
Бъдещето на италианското нападение също изглежда добре подсигурено. Разбира се, най-коментиран е въпросът за заместници на емблематичните нападатели като Тоти и Дел Пиеро. Като най-вероятен титуляр в ролята на нападател от втора позиция се очертава, някога готвеният за заместник на Тоти в Рома – Антонио Касано. Той е на 26 години, но вече има сериозен опит по европейските терени с екипите на Бари, Рома, Реал Мадрид, а в момента с този на Сампдория. Касано е и шампион на Испания с Реал Мадрид през 2007г. Относно оформянето му като играч отново трябва да изтъкнем името на Фабио Капело, по чието настояване Касано премина в Рома през 2001г. Антонио Касано играе по свой собствен начин – притежава завидна техника и голяма изобретателност. След дълго време на очаквания, като че ли най-сетне идва и неговото време. Като евентуален конкурент на Касано за в бъдеще може да се разглежда 22-годишният футболист на Ювентус – Себастиан Джовинко. Мнозина определят дребничкия Джовинко за новия супер талант на Старата Госпожа. Той притежава прекрасен дрибъл и невероятна скорост, заради които е известен още като „Атомната мравка”(La Formica Atomica). Други интересни млади играчи на този пост са: 18-годишният, тъмнокож нападател на Интер – Марио Балотели, Джузепе Роси от Виляреал, както и Алберто Палоски от Парма.
Що се отнася до централните нападатели в италианския национален отбор, в момента като непосредствен наследник на Виери, Индзаги и Тони се оформя 26-годишният Алберто Джилардино от Фиорентина. Бившият нападател на Парма и Милан прави много силен сезон с екипа на виолетовите и се намира в челната тройка на класацията за голмайстор на Серия А. Със своите игрови качества, Джилардино отговаря напълно на стереотипа на италианските централни нападатели. Той е борбен, притежава отличен голов нюх и е майстор в играта на ръба на засадата. Перспективни играчи с подобни качества са още: Джампаоло Пацини от Сампдория, Марко Бориело от Милан и Роберт Акуафреска от Каляри.
С оглед на потенциала и играта до сега, на бъдещото поколение, можем да заключим, че италианския футбол има всички шансове да остане един от най-силните в Европа и света, запазвайки до голяма степен своите характерни черти.
На първо място е необходимо да се разгледа въпросът за вратарите. Въпреки по-дългата продължителност на вратар ските кариери и 31-годишната възраст на титулярния страж на Италия – Джанлуиджи Буфон, напоследък той стана жертва на няколко продължителни контузии и това доведе до избора на 26-годишния Марко Амелия за първи страж, макар и само за известно време. Със своите изяви в Ливорно, Палермо, както и за Скуадра Адзура, Амелия се превърна в поредното доказателство за силата на италианската вратарска школа, като по този начин тушира съмненията за липса на адекватен наследник на Буфон.
Освен със силните си вратари, италианския футбол се слави и със силната си отбрана. Там вече успешно се налага 24-годишният централен защитник на Ювентус – Джорджо Киелини. Стабилен във въздуха, решителен и клиничен в единоборствата и изключително постоянен в изявите си, Киелини е определян от мнозина за един бъдещите стожери в италианската защита. В Ювентус, той бе привлечен още при ръководството на Фабио Капело, който нееднократно е доказвал невероятния си усет към потенциално добри играчи. Друг интерес факт, който поставя Киелини близо до защитници от световна класа, е обстоятелството, че преди да заиграе в центъра на отбраната, той играеше като краен защитник(ляв). Подобно е развитието и на големи бранители като Паоло Малдини, Марсел Десаи, Лилиан Тюрам, Карлес Пуйол. Освен това Киелини бе и доста време капитан на юношеския отбор на Италия. Други млади италиански бранители, които заслужават внимание са: Доменико Кришито от Дженоа, Фабиано Сантакроче от Наполи, Лоренцо Де Силвестри от Лацио, Лука Антонини от Милан, както и едно от откритията на Жозе Мауриньо в Интер – левия бек Давиде Сантон, който е само на 17 години.
Основната сила на италианските полузащитници е способността им да отнемат топката и да рушат играта на противника. В последното десетилетие именно с такива качества се запомниха играчи като: Дженаро Гатузо, Дамиано Томази, Алесио Такинарди и др. Като основен техен наследник в тази роля постепенно се оформя полузащитникът на Рома – Даниеле Де Роси. Дефанзивният халф е на 25 години, а вече е любимец на претенциозната римска публика и е спряган за заместник на Франческо Тоти като капитан на Рома. Той е юноша на отбора, а налагането му в мъжкия състав бе осъществено от вече споменатия Фабио Капело. Де Роси е изключително работоспособен в средата на терена, а разполага и с отличен поглед върху играта. Други дефанзивни полузащитници, които правят добро впечатление с изявите си са: 23-годишният Клаудио Маркизио от Ювентус, капитанът на Сампдория – Анджело Паломбо, както и Антонио Ночерино(23г.) от Палермо.
През последните няколко години в халфовата линия на Италия трайно се наложи и една друга фигура – Андреа Пирло. Той е се различава съществено от типичните за Скуадра Адзура дефанзивни полузащитници. Играчът на Милан е натоварен с задачата да организира играта на отбора. Блестящ в задържането на топката, прецизен в подаванията си, пълен с идеи и изключителен отборен играч, Пирло се превърна в незаменима част от италианския национален отбор и една от основните причини за силната игра на Италия на Световното първенство през 2006, донесла на Скуадра Адзура световната титла. Макар да е на 29 години и още да е рано за неговото оттегляне, вече има варианти за негови заместници. Основните са Рикардо Монтоливо от Фиорентина и Алберто Акуилани от Рома. 24-годишният Монтоливо е основна креативна сила в клубния си отбор. Като поведение на терена и игрови качества, той е доста сходен с Пирло, но разбира се, все още му липсва опита. Алберто Акуилани също е на 24 години. Той е безспорно много талантлив, но през последните две години е непрестанно тормозен от контузии, което сериозно възпрепятства развитието му.
Бъдещето на италианското нападение също изглежда добре подсигурено. Разбира се, най-коментиран е въпросът за заместници на емблематичните нападатели като Тоти и Дел Пиеро. Като най-вероятен титуляр в ролята на нападател от втора позиция се очертава, някога готвеният за заместник на Тоти в Рома – Антонио Касано. Той е на 26 години, но вече има сериозен опит по европейските терени с екипите на Бари, Рома, Реал Мадрид, а в момента с този на Сампдория. Касано е и шампион на Испания с Реал Мадрид през 2007г. Относно оформянето му като играч отново трябва да изтъкнем името на Фабио Капело, по чието настояване Касано премина в Рома през 2001г. Антонио Касано играе по свой собствен начин – притежава завидна техника и голяма изобретателност. След дълго време на очаквания, като че ли най-сетне идва и неговото време. Като евентуален конкурент на Касано за в бъдеще може да се разглежда 22-годишният футболист на Ювентус – Себастиан Джовинко. Мнозина определят дребничкия Джовинко за новия супер талант на Старата Госпожа. Той притежава прекрасен дрибъл и невероятна скорост, заради които е известен още като „Атомната мравка”(La Formica Atomica). Други интересни млади играчи на този пост са: 18-годишният, тъмнокож нападател на Интер – Марио Балотели, Джузепе Роси от Виляреал, както и Алберто Палоски от Парма.
Що се отнася до централните нападатели в италианския национален отбор, в момента като непосредствен наследник на Виери, Индзаги и Тони се оформя 26-годишният Алберто Джилардино от Фиорентина. Бившият нападател на Парма и Милан прави много силен сезон с екипа на виолетовите и се намира в челната тройка на класацията за голмайстор на Серия А. Със своите игрови качества, Джилардино отговаря напълно на стереотипа на италианските централни нападатели. Той е борбен, притежава отличен голов нюх и е майстор в играта на ръба на засадата. Перспективни играчи с подобни качества са още: Джампаоло Пацини от Сампдория, Марко Бориело от Милан и Роберт Акуафреска от Каляри.
С оглед на потенциала и играта до сега, на бъдещото поколение, можем да заключим, че италианския футбол има всички шансове да остане един от най-силните в Европа и света, запазвайки до голяма степен своите характерни черти.
